В рамките на инициативата „Есенни литературни дни“ поетесата Светлана Николова представи в Стара Загора втората си стихосбирка, наречена „На раменете ми“. На срещата с почитатели, приятели и колеги носителката на множество национални награди за поезия събра много цветя, усмивки, прегръдки и аплодисменти, най-вече от някогашните си колеги журналисти, с които е работила във вестник „Национална бизнес поща“.

Светлана Николова е филолог, журналист и пиар, родом от Харманли, но преди години съдбата я довежда в Стара Загора, където повече от 6 години работи в медиите. През 2006 година се връща в родния си край, става пиар експерт в областна администрация и в продължение на 10 години се грижи за имиджа на няколко областни управители на Хасковска област. Амбициите ѝ за растеж я карат да завърши магистратура по дипломация и международни отношения, но бързо разбира, че в малкия провинциален град няма как да се реализира в тази посока.

Започва да пише стихове след като съдбата я разделя с журналистическата практика. Светлана се готви да следва в София, когато един ден телефонът иззвънява и тя научава, че баба ѝ, която я е отгледала, е на път да ослепее. Връща се при нея, помага да бъде оперирана, но операцията се оказва неуспешна и възрастната жена изгубва зрението си. А Светлана остава да се грижи за любимата си баба в продължение на 6 години. Създава семейство, има дете. Преборва се още с куп житейски перипетии, но успява да запази неизменната си дяволита усмивка и искрящ в синьо поглед.

А стиховете започват да се раждат, сякаш за да запълнят онази празнота, която изпитва всеки пишещ човек, на когото след години работа по вестникарските редакции, му се е наложило да смени посоката на професионалния си път. Днес, вероятно заради голямата си любов към литературата, Светлана Николова работи като учител по български език и литература и е зам.-директор в Професионалната гимназия „Захари Стоянов“ в Харманли.

Първата стихосбирка на Светлана Николова „Дъждовни магистрали“ се ражда през 2015 година и печели наградата „Книга на годината“ на КНК „Южна пролет“. Познавачите на истинската поезия веднага оценяват таланта ѝ. В стиховете на младата поетеса винаги има сюжет, история, някаква случка, предизвикала чувствителното ѝ въображение.

„Светлана носи на крехките си рамене хиляди неща. Раменете ѝ са криле, на които носи болка – не само своята, но и болката на обикновения човек. И в същото време в сърцето си пази и любовта към всичко онова, от което и нея я боли и се опитва да го излекува“, каза при представянето ѝ литераторът Анжелина Велчева.

Голямата цел на Светлана Николова е чрез стиховете хората да осъзнаят, че без добро и без любов няма бъдеще.

„Вярвам, че всички хора вървят по своя пътека, която ги води някъде, за да променят живота към добро“, казва тя.

Започва да се занимава и с обществена работа, превръщайки се в един от най-ревностните защитници на паметника „Изворът на Белоногата“ край Харманли и радетел за неговото опазване и възстановяване. Така преди две години получава наградата „Доброволец на годината“ за опазване на културното наследство.

На представянето на стихосбирката си в зала „Байер“ Светлана Николова се оказа и отличен артист при представянето на своите стихове, за които получи много аплодисменти. Поетесата издаде, че е почти готова и с първата си книга с проза, която ще съдържа вълнуващи разкази, в които са вплетени реални истории от битието на обикновените българи.