Решението на Народното събрание на България за предоставяне на 250 млн. лв. годишно през следващите 4 години за „Мини Марица-изток“ да се отложи за след 2026 г., иска Европейската комисия. Това стана ясно по време на изслушване на служебните министри на финансите и енергетиката - Людмила Петкова и Владимир Малинов, в Народното събрание.

Решението на депутатите беше гласувано на 25 април тази година, като основанието на депутатите беше необходимостта държавата да подпомогне възстановителните дейности по рекултивацията на отработените землища в мините, тъй като през годините е налагала нерентабилна за дружеството цена на въглищата.

Заради реакцията на ЕК, Людмила Петкова предлага Народното събрание да отложи периода за осигуряване на средства за „Мини Марица-изток“ с 2 години – от 2026 г. до 2030 г. Според нея трябва да се обсъдят възможностите за промени на три решения на Народното събрание: от 12 януари 2023 година за промени в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) в сектор "енергетика", от 20 юли 2023 година за определени действия на държавни органи на "Мини Марица Изток" и от 25 април 2024 г. за осигуряване на средства за "Мини Марица Изток" за четири години - от 2024 до 2028 година, за обезпечаване на пари за техническа рекултивация на терени в района.

Divident.ЕU потърси за коментар на ситуацията зам.-председателя на комисията по енергетика в Народното събрание Радослав Рибарски:

„Възстановяване на терени на Мини Марица-изток ще се осъществява и контролира от дружество със 100% държавно участие, пряко подчинено на министъра на енергетиката и извън структурата на БЕХ (каквато идея имаше първоначално за Териториалните планове)
ЕК предлага решението за предоставяне на 250 млн. лв/годишно за възстановителни дейности (т. нар. рекултивация) да се отложи за след 2026 г.
Дотогава възможността за получаване на средства за „Зелен преход на въглищни региони“ (500 млн лв.) зависи изцяло от приемането на предложенията по глава RePower EU от НПВУ.

Забавянето в приемането на реформите, нужни за получаване на второто междинно плащане по НПВУ (1,3 млрд. лв.) са основна пречка и пред усвояването на въпросните средства по глава RePower EU.
Докладът на Министерство на финансите, представен в Народното събрание следва да бъде приет до 30 септември заедно с предложените изменения във вече взети решения на Народното събрание.

Декарбонизационната цел от 40% може да не е изрично записана в плана, но лимитът от 10 983 000 тона въглеродни емисии от 1 януари 2026г. остава. Очаквано ЕК отчита фактът, че изтичащите дългосрочни договори за изкупуване на енергия от ТЕЦ AES (2026г.) и ТЕЦ Контур Глобал водят до намаляване на емисиите и постигането по пазарен принцип заложените декарбонизационни цели“, коментира Рибарски.

Според него резултатът от водените преговори с ЕК за предоговаряне на Националния план за възстановяване и устойчивост показват, че за близо 1 година преговори България се връща там, от където е тръгнала, обстановката отново е предизборна, политическа воля няма, както няма и време за реакция.

„Ако не направим необходимите реформи по отношение на второто плащане по ПВУ в размер на 1,3 млрд. лева, няма как да преминем към усвояване на средства по глава RePowerEU“, напомни още Рибарски.

Загубихме много време в празни решения, обвинения, че някой ни затваря енергийните дружества. Сега трябва да наваксаме с реформи, които се отлагат с години – да обърнем поглед към Териториалните планове - по тях могат да се използват средства, да вземем решения относно терените. Без воля и инвестиции в „Мини Марица-изток“ няма да се случат нещата, допълва той.