Знаете ли, че село Ковачевица всъщност е кръстено на жена?... Сгушено сред зелените склонове на Западните Родопи, селото с каменните къщи има дълга и интригуваща история. Докато се разхождате по централната калдаръмена уличка може да извадите късмет и да я чуете лично от живия летописец на Ковачевица – Ирина Жерева. От десетилетия тя живее в 230-годишната фамилна къща на рода Жереви в селото и събира стари записки, спомени и документи за неговата история.

Ирина Жерева е съпруга на писателя Георги Жерев, благодарение на когото светът за първи път чува за съществуването на това необикновено българско село, сякаш прелетяло през вековете с машината на Времето. В средата на 70-те години Георги Жерев издава малка брошура, която благоевградския музей разпространява из цяла България. Започват да идват историци, хора на изкуството, туристи, които онемяват от възторг, че под носа им е съществувало подобно място, а те не са знаели за него. Така Ковачевица се превръща в снимачна площадка за едни от най-автентичните образци на българското игрално кино – „Мъжки времена“, „Мера според мера“, „Бяла магия“ и много други, а днес е обявена за архитектурен резерват.

През годините в Ковачевица се преселват много известни български творци, учени, артисти. Тук написва едни от най-хубавите си книги писателят Георги Данаилов, който посвещава на Ковачевица една от най-награждаваните си и превеждани книги – „Къща отвъд света“. Днес в селото са се заселили и много чужденци, за които животът в старите, реставрирани български къщи, е истинска магия.

Корените на Жеревия род потъват някъдете далече във вековете. След смъртта на съпруга си Георги Жерев съпругата му Ирина се заравя в дебрите на родословното му дърво. Преравя записите из турските регистри, събира спомени, имена и подрежда парченце по парченце чудната история на Ковачевица...

Според Ирина Жерева, първите заселници тук се появили някъде в края на XVI век. Те били заселници от Велико Търново и от Западна Македония. На търновчани днешните жители на Ковачевица дължат правилния български говор.

Първите заселници били пръснати в махали около сегашното село, но след опожаряването на с. Рибново през XVII век, оцелялото население се настанило край чешма „Циганчица“ в горната част на днешна Ковачевица. Повечето мъже се занимавали с дюлгерство – строели сгради из цяла България.

Сред дюлгерите бил и Марко ковача. Марко бил уважаван заради ковашките си умения, а в ковачницата му помагала жена му Гена. След един гурбет, обаче, Марко се разболял тежко и починал. Хората започнали да се обръщат за ковашките работи към жена му Гена, която се оказала силна личност и поела работата в ковачницата. Била умна жена и я търсели не само за ковашките й умения, но и за съвет. Така около „жената на ковача“ започнали да се заселват все повече хора и името на новото селище дошло от само себе си – Ковачевица.

Местните дюлгери градели къщите си от недялан камък, който съединявали с глинеста пръст. Били толкова добри в занаята си, че каменните зидове на къщите им преживели не само османските безчинства, но и превратностите на времето.

През Възраждането Ковачевица постига истински разцвет. Само за 2 години местните жители построили красив църковен храм, който, напълно автентичен, съществува и работи и до днес. През 1900 г. ковачевци издигат и висока като кула камбанария. Отливат камбаната й от медни предмети и скъпоценни накити, за да е със звънлив глас. Сложили даже часовник, но той се развалил и като го дали на поправка, повече не се върнал в селото. Но кулата и днес стърчи високо над каменните покриви като ориентир и спомен за добрите времена.

Ковачевица е единственото българско село в този район, останало непотурчено, въпреки че три пъти поробителите са правили опити за това, разказва Ирина Жерева. Първите два пъти хората избягали с покъщнината и добитъка си към Велинград и Батак. Третия път възрожденецът и учител Никола Ковачевски успял да спре войската на Тахир ага с дипломатичност, пари, злато, накити, мелнишко вино и храна, дарени от жителите на селото. Същият Никола през далечната 1854 г. създава в селото първото светско училище, а по-късно и читалище.

През всички години до Освобождението и след това Ковачевица е буден духовен център с основно училище – децата на селото са били жадни за знания, но родителите им нямали средства да ги пратят да учат, разказва Ирина Жерева. Въпреки оскъдицата много от младите ковачевци успяват да завършат средно и дори висше образование. Малкото каменно село дава на България редица интелектуалци - учени, професори, писатели. В своята „Беседа за Ковачевица“ Ирина разказва още куп интересни подробности от историята на селото и за десетките забележителности около него, които днес туристите обичат да посещават.

Макар и да отлетя от този свят през 2017 г., в Ковачевица продължава да живее духът на писателя Георги Данаилов. Той е един от първите „откриватели“ на каменното село, който от пръв поглед се влюбва в старинните му къщи и решава да замени прашния си софийски делник с чистия въздух, впечатляваща природа и спокойствие на Ковачевица. Днес къщата му е една от забележителностите в селото, а пред залостената й врата пази издялан от камък паметник на любимото му куче, което сякаш продължава да го чака. От магазинчето за сувенири в центъра на селото можете да си купите почти всяка от книгите на известния български писател – „Деца играят вън“, „Доколкото си спомням“, До Чикаго и назад 100 години по-късно“, „Къща отвъд света“.

В селото предлагат услугите си няколко автентични къщи за гости, в които умело са съчетани съвременните удобства с някогашния бит, а в малките гостилнички ще се насладите на вкусни родопски специалитети. На около час над селото е параклиса "Св. Георги", до който води красива екопътека. Около селото има и други интересни природни забележителности. Но нищо не може да замени романтичните разходки по калдаръмените улички, красотата на планинските гледки и усещането, че сте у дома си, на уютно място. В България.