Рекордно ниски добиви на слънчоглед и царевица отчитат зърнопроизводителите
Сред регионите с най-ниски средни добиви са Стара Загора, Пловдив, Чирпан и Сливен
Рекордно ниски добиви на слънчоглед отчитат тази година от Националната асоциация на зърнопроизводителите.
В момента върви жътвата на слънчогледа, като почти навсякъде в страната тя е към своя край. Добивите се движат между 60-70 кг/дка до 140-150 кг/дка. Исторически погледнато не е имало по-нисък добив на слънчоглед в страната за последните 30 години, съобщи за Divident.EU предс. на НАЗ Илия Проданов.
За сравнение, през миналата година средният добив е бил около 150 кг/дка.
При царевицата също се очакват изключително ниски добиви.
От Европейските центрове за климатични промени и анализи излязоха с доклади, в които се отчита, че България се намира в най-сухата си година от 35 години насам и очаква най-ниската си реколта на царевица, допълва Проданов.
Малко по-добри са резултатите при пшеницата. В няколко региона на страната обаче отчитат и при тази култура ниски добиви – сред тях са Стара Загора, Пловдив, Чирпан и Сливен. Там средният добив стига до 250-350 кг/ дка.
В останалите региони на страната средният добив на пшеницата е малко над 500 кг /дка.
Зърнопроизводителите очакват в момента подпомагане за стопанската 2022 -2023 г. За тази стопанска година те не са получавали извънредно подпомагане. Все още не е приключило изплащането и на директните плащания от миналата кампания, казва предс. на НАЗ.
„Трудно ще се справим с тази ситуация. Забелязва се тенденция на продаване на стопанства, основно семейни фирми. Те преценяват, че не е изгодно да се прави земеделие и продават стопанствата си на по-големи фирми, които да окрупнят земята. Тази тенденция е поне от 2 години, но тази година процесът се засилва“, казва Проданов.
От браншовата организация имат идеи как да се решат за в бъдеще проблемите с напояването. Не можем обаче да разчитаме на конкретни действия докато няма редовно и стабилно управление на страната, допълват от там.
Част от натрупаните проблеми са и ниските цените на пшеницата. В началото на жътвата имаше цени между 35 ст- 39 ст. /кг, а в момента цената е между 30 -35 ст./кг. в зависимост от това от кой регион на страната идва пшеницата и какъв е транспорта до пристанището.
На борсата на MATIF цената на пшеницата е 190 евро, което приспаднато от разходите е 340 лв/ тон. Такива цени не сме имали от 7-8 години, казва Проданов.
Така, от една страна имаме висока себестойност заради войната и последствията от нея, изключително ниски добиви заради климатичните условия и цена на най-ниските си нива за последните 10 години, допълва той.
До 30 септември зърнопроизводителите трябва да получат втория транш от т.нар. украинска помощ , която беше договорена от НАЗ през пролетта с кабинета Денков.
„Това, което имаме като разговори с МФ е, че средствата ще бъдат отпуснати и са разчетени в бюджета“, казват от Националната асоциация на зърнопроизводителите.