На 18 август почитаме Св. Йоан Рилски - закрилник на миньорите, лекарите, патрон на Духовната семинария и небесен покровител на българския народ. На тази дата през 946 г. той умира на 70-годишна възраст, след като е създал великолепната света обител Рилски манастир и се е прочул като лечител, духовен водач и сътворител на чудеса в вярата си в Христос.

Затова днес своя професионален працзник отбелязват миньорите от "Мини Марица-изток" ЕАД. Празнуват и българските лекари.

Св. Йоан Рилски е роден, според житиеписците, в бобошевското село Скрино, вероятно през 876 г. Живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. Най-дейните му години са при царуването на цар Петър I (927 – 969). Основният му празник в православния календар е Отчовден на 19 октомври. 

Житията му посочват, че до 25-годишна възраст Йоан Рилски е пастир. Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Когато родителите му умират, раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и постъпва като послушник в манастира „Св. Димитър“ под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия.

Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, както и село Добърско в южното подножие на Рила. По-късно, на 20 км от селото, основава Рилския манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести.

Славата му се разнася далеч от Рила планина из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 450 km от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.

Преди смъртта си се оттегля в пълно уединение и съставя своето „завещание“. Този Завет той оставя на учениците си на 25 март, Благовещение, 941 г. Тялото му е погребано в притвора на църквицата в каменна гробница, запазена и до днес.

В текста е използвана информация от Уикипедия