Радослав Рибарски е депутат от ПП-ДБ от регион Стара Загора и зам.-председател на Комисията по енергетика в НС. Разговаряме с него за новите възможности за увеличаване на производството на ел.енергия в България.

- Господин Рибарски, вчера в Комисията по енергетика разгледахте проблема за недостига на ел.енергия в Украйна. Каква е действителната ситуация?
- Сред темите, коментирани вчера в Комисията по енергетика на НС беше и тази за продължаващия недостиг на ел. енергия в Украйна. Доста голяма част от енергийните мощности на тази страна са извън строя и не могат да произвеждат ел.енергия.

Министър Малинов спомена, че около 80% от термичните централи на Украйна не са в състояние да произвеждат ел.енергия, което поставя страната в огромна нужда.
Тя вече е отправила искане до ENTSO-E за увеличаване на трансграничния им капацитет.

Има ограничения основно по търговски причини, но съществува физическа възможност за по-голям пренос и доставка от европейски държави. Апелът на Украйна е за солидарност от европейски държави, които могат да подсигурят допълнителна ел.енергия.

- Какво е мястото на България в тази ситуация?
- България вижда възможност за увеличаване на производството на ел. енергия по тези причини, като мощностите, които могат да служат за постоянна, прогнозируема доставка, са българските ТЕЦ-ове.

- Какво количество допълнително ел. енергия бихме могли да произвеждаме за Украйна?
- Въпросът е не толкова колко може да произведем, колкото какво количество бихме могли да доставим. Това зависи от междусистемните оператори, които освен доставката, която трябва да стигне до Украйна, е необходимо да предвидят и физическите си възможности -тоест какъв товар могат да пренесат междусистемните връзки. Това е тема, която ни занимаваше и през 2022 г. - какви са реалните обеми, които могат да бъдат изнесени в посока Украйна, както от България, така и от Румъния, Полша.

- Кога ще стане ясно какво количество ел.енергия може да изнасяме за Украйна?
- В момента се провеждат разговори с цел постигане на увеличаване на трансграничния капацитет с 30%. Ако в момента Украйна може да внася 1700 - 1800 Мвт на час, те са поискали този капацитет да бъде увеличен до 2200 - 2300 Мвт.

Украйна е обявила, че изпитва недостиг на ел.енергия от 6000 - 8000 Мвт на час. В тази връзка се обсъжда съвкупна, организирана доставка на електрическа енергия. Според регулаторната рамка на европейския пазар, енергията се търгува на борсов пазар и това поставя и въпросът за предвидимостта на цените.

Министър Малинов спомена, че се търси възможност за покриване на част от разходите за въглеродни емисии с механизъм или програма на ЕС. Ако повечето държави прибегнат към доставка на тези допълнителни количества с налични термични централи, веднага ще се постави въпросът за цената на тока, а тя в момента изключително много се влияе от цената на въглеродните емисии.

- Какви са в момента възможностите пред българските ТЕЦ-ове?
- АЕЦ Козлодуй, заради възникналия проблем в трети парогенератор на 6-ти блок, работи с намалена мощност. Голяма част от произведената ел. енергия от АЕЦ Козлодуй се използва за регулирания пазар.
Централите на НЕК са зависими от пълноводието, но в комисия беше споменато, че водноенергийните запаси в язовирите са с над 14% по-малко.

- Това означава ли, че ще разчитаме основно на въглищните централи?
- Когато разглеждахме въпроса в комисията, беше подчертано, че единственото, което в момента е налично като мощности, това са въглищните централи. Подчертавам обаче, че трябва да се разгледа възможността, както на електропреносната система, така и на първо място да бъдат покрити нуждите в регионален аспект.

- В какъв срок можем да получим яснота по въпроса за износа на ток за Украйна?
- През септември или октомври ще разберем дали на първо място ЕК ще позволи увеличаване на този трансграничен обем, след което коя държава с какви възможности разполага за удовлетворяване на търсенето.

- Как ще коментирате в момента производството и състоянието на пазара на ел.енергия?
- През деня изнасяме много ел.енергия - това са часовете, в които ВЕИ централите работят и произвеждат най-голямо количество енергия. Електроенергийната система на страната обаче определено се нуждае от балансиране и това се вижда ясно рано сутрин и във вечерните часове. Това е въпрос, който поставяме отдавна – кои мощности как ще балансират. Там стои и въпросът с ПАВЕЦ- Чаира.

В момента виждаме, че въглищните ТЕЦ-ове имат възможност да поемат още обем, но тук идва въпросът с въглеродните емисии, които правят цената на произведената ел.енергия висока. Регионално пазарът се влияе от внезапно търсене на ел.енергия, което от една страна е породено от недостига в Украйна. От друга страна видяхме, че имаше технически проблеми в електропреносните системи на съседни държави, които също предизвикаха сътресение на пазара и повишаване на цените. Въпросът е навреме да се адресират, както проблемите с ограничените електропреносни капацитети, така и технически възникнали проблеми. Те оказват влияние върху пазара и върху всеки небитов потребител, който е на свободен пазар в момента. Затова се стигна и до искането за компенсации.

- Кога да очакваме подобряване на финансовото състояние на „Мини Марица-изток“?
- Отговор за гласуваната помощ за „Мини Марица-изток“ няма. Компенсацията изключително много ще зависи от това дали ЕК ще я счете за непозволена държавна помощ. Притеснението, е че при наличност на около 7 млн. лева по сметките на дружеството, то изпада в изключително тежко положение да обслужва заеми и то за заплати.

Същият е въпросът, който стои при предложения компенсаторен механизъм при небитовите потребители. Те искаха да бъдат компенсирани сметките им за юли, но поради това, че не е поискана навреме нотификация от ЕК и това се прави в последния момент /миналата седмица е изпратена нотификацията за такъв компенсаторен механизъм/, няма как да стане. До юни имаше действащ компенсаторен механизъм. Защо не е предвидено да бъде поискана нотификация, за да бъдат покрити другите 6 месеца - това са въпроси към служебното правителство.