Хората, които сами внасят задължителните си здравноосигурителни вноски (например трайно безработни, които не получават обезщетение за безработица и не се осигуряват от държавата и др.) и не са регистрирани като самоосигуряващи се по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, дължат месечно по 37,32 лева от 1 януари 2024 г. През последните 4 месеца на 2023 г. здравното осигуряване струваше 31,20 лева, като минимална месечна вноска.

Ако човек е със статут на самоосигуряващо се лице (например като управител на фирма или свободна професия) минималният разход за здравно осигуряване на месец е 74,64 лева.

Причина за повишаването на минималната вноска е увеличаването на минималния осигурителен доход, който от 1 януари 2024 г., който е променен на 933 лева (преди това беше 780 лева).

Размерът на здравноосигурителната вноска се определя като процент от дохода, върху който се дължат вноските. Определя се всяка година със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Размерът на задължителната здравноосигурителна вноска за 2024 г. е 8 на сто. Разпределението на здравноосигурителните вноски между осигуряващия и осигурения е в съотношение 60 към 40 или 4,8% за сметка на осигуряващия и 3,2% за сметка на осигурения. За самоосигуряващите се хора вноската е изцяло за тяхна сметка и е в минимален размер от 74,64 лева. Задължение сами да я внасят имат и хората, които нямат трудови или приравнени на тях доходи и не са самоосигуряващи се лица, като те дължат 50% от сумата, т.е. 37,32 лева.

Според Закона за здравното осигуряване за хората в неплатен отпуск, а също и тези, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица. Така, здравноосигурителната вноска за тях през 2024 г. се изчислява в размер на 8% върху месечен осигурителен доход не по-малко от 466,50 лева и не повече от 3750 лева месечно.

Вноската се поема от държавата за деца, пенсионери, социално слаби и други групи хора, посочени в чл. 40, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване. Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето им не лишава човека от правото да ползва услугите по линия на Здравната каса.

Срокът за внасяне на тези вноски е до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят и се внася по сметка на Националната агенция за приходите. Например здравноосигурителната вноска за месец януари 2024 г. трябва да се внесе най-късно до 25 февруари 2024 г. Всички, за които възниква задължение сами да внасят здравноосигурителните си вноски, подават в НАП декларация Образец 7, достъпна чрез портала на приходната агенция. Тя се подава електронно с персонален идентификационен код на НАП или електронен подпис, чрез Портала за електронни услуги или в офиса на приходната агенция по постоянен адрес, в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който е възникнало задължението за внасяне на здравноосигурителните вноски. Санкцията за неподаване на декларацията по чл. 40, ал. 5, т. 2 от Закона за здравното осигуряване е глоба от 500 до 1000 лева, а за повторно нарушение – глоба от 1000 до 3000 лева.

Здравноосигурителните права на гражданите, които се осигуряват за своя сметка, се прекъсват, ако не са внесени повече от три дължими месечни вноски за период от 36 месеца. Периодът се брои до началото на месеца, предхождащ месеца, в който човекът потърси медицинска помощ, платена от Националната здравноосигурителна каса. Прекъснатите здравноосигурителни права на гражданите се възстановяват, при условие, че заплатят всички дължими здравноосигурителни вноски за последните 60 месеца. Правата се възстановяват от датата на заплащане дължимите здравноосигурителни вноски за този период.

Хората могат да направят справка за здравноосигурителния си статус, както и да проверят периодите, за които им липсват здравноосигурителни вноски, чрез електронната услуга на НАП, която е със свободен в Портала на НАП.

Справка за здравния статус клиентите на администрацията могат да направят и на телефон: 0700 18 700 (на цена, съгласно тарифата на съответния оператор). Услугата е автоматична и изисква само въвеждане на ЕГН чрез клавиатурата на телефона. Освен това системата дава данни и за всички месеци и години, за които не са платени задължителните здравноосигурителни вноски. Справката за здравен статус по телефона работи 7 дни в седмицата, 24 часа на ден.

Хората, които са безработни и получават парично обезщетение за безработица не плащат здравноосигурителна вноска. Здравните вноски за тях, както и през предходните години, са за сметка на държавния бюджет. Основание за това е разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 8 от Закона за здравното осигуряване.

Здравноосигурителни вноски за хора, които са в неплатен отпуск
Когато човек е в неплатен отпуск по свое желание и не се осигурява на друго основание, той дължи здравни вноски за своя сметка. Съгласно §1, т.18 от допълнителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване самоосигуряващо се лице е физическо лице, което плаща изцяло здравноосигурителна вноска или премия за себе си. Разпоредбата на чл.18, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда, че лице, задължено по закон да удържа и да внася данък или задължителни осигурителни вноски, което не удържи и не внесе данъка или вноските, е солидарно отговорно с носителя на задължението за неудържания и невнесен данък или осигурителни вноски.

В случаите на неплатен отпуск работникът (служителят) има качеството на самоосигуряващо се по смисъла на Закона за здравното осигуряване лице и трябва да внесе при работодателя дължимите за негова сметка здравни вноски (минимум 50% от минималния осигурителен доход, според чл. 40 алинея б) от Закона за здравното осигуряване). Ако той не внесе парите, дължими за своето здравно осигуряване, работодателят няма задължение да внесе дължимата от него сума от свои средства.

На основание чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г. осигурителите (работодателите) са задължени да подават данни с декларация образец №1 и образец №6, включително и за хората, които са в неплатен отпуск. Задължението не зависи от продължителността на неплатения отпуск (до или над 30 работни дни).