Радослав Рибарски е водач на листата на „ПП -ДБ“ в регион Стара Загора. Той е бил председател на Комисията по енергетика в 47-то НС . В 48-то и 49-то НС е зам.-председател на Комисията по енергетика.
И в трите Народни събрания е член на Комисията по отбрана. Член е на Парламентарната асамблея на НАТО.

- Господин Рибарски, ПП-ДБ може би е единствената политическа формация, която не обещава преди изборите, че ще спасява „Марица Изток“. Защо?
- Предпочитаме да бъдем реалисти и да обещаваме това, което е възможно. Разчитаме на честно отношение към избирателите. Освен това вече имаме достатъчно опит по отношение на европейските политики, можем да прогнозираме как ще се развият нещата по отношение на пазара на ел.енергия и от тук да преценим какво е възможно да се направи за „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ-овете.

Много добре знаем, че бъдещето на комплекса „Марица Изток“ е болна тема за регион Стара Загора и правим всичко възможно, за да запазим комплекса.

Това обаче не може да минава през сметките на всички битови потребители. В момента следим отблизо състоянието на Фонд „Сигурност“ на електроенергийната система, който е пряко потърпевш от вкарването на мощност, чиято себестойност е далече от пазарните цени. Тази разлика се компенсираше в предишни периоди именно от фонда.
Дефицитът във фонда е 450 млн. лева до края на май. Вероятно ще мине 500 млн. лева до края на ценовия регулаторен период. Този дефицит до края на годината трябва да бъде изчистен.

- По какъв начин може да се изчисти дефицитът във Фонд „Сигурност“?
- Тези теми бяха засегнати при дебатите в НС. Колеги отказваха да приемат, че фондът като цяло е вървял на загуба, тъй като не се реализират приходите от емисии и вноската от 5% от всички производители, които го захранват. От друга страна разходите са сметнати при изключително високи цени на природен газ и емисии. Приходната част е силно надценена, разходната част също е голяма. Тази дупка е трябвало да се оправи още през ноември и декември, когато се вижда, че ценовите прогнози не се оправдават.
Единственият вариант на кабинета Денков беше да предостави средства на Фонда.
Бяха предоставени такива, но решението беше отменено още в първите дни на служебния кабинет.

- Какво следва в такъв случай?
- Възстановяването на средствата във фонда може да стане или с бюджетни средства, или най-лошият вариант – възстановяване на таксата „Задължение към обществото“, тоест, това ще се отрази на цената на ел.енергията.

Забелязва се едно отлагане на натрупаните проблеми, което ясно виждахме по време на управлението на ГЕРБ. Бяха натрупани огромни задължения в мини и ТЕЦ-ове в предходните години.
Те бяха изчистени благодарение на работата на централите през 2021 г. – 2022 г. и отчасти 2023 г., но в момента реални решения на тези проблеми не се търсят. Затова предпочитаме да сме реалисти с избирателите си, да им кажем какво е възможно и да се търсят дългосрочни решения, а не от избори на избори.

Популистко беше решението, което се гласува в зала последните дни във връзка с обещаните на „Мини Марица-изток“ 250 млн. лева. Нищо чудно след изборите да се окаже, че това е непозволена държавна помощ. Все още ЕК не се е произнесла по тази нотификация.

- Миньорите и енергетиците в комплекса нямат никаква яснота за работата си, за бъдещето си през следващите месеци и години. Кой носи вина за натрупаните неясноти през годините?
- Редица решения са били отхвърлени през годините, като най-фрапиращото е отхвърляне на Механизма за капацитет. Това е решение, което щеше да даде възможност за работа на „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ-овете. Тази възможност е отхвърлена през 2018 - 2019 г. За разлика от нас Полша и Чехия предложиха такива механизми и в момента имат действащи механизми на капацитет. Там дори тече дебат дали да не бъде удължен срока по тези механизми.

Сега бяхме на път да пропуснем и Териториалните планове, които реално дават ресурс за инвестиции в регионите Стара Загора, Кюстендил и Перник. В последния момент, благодарение упоритостта на кабинета Денков, тези териториални планове бяха подадени. Всички виждаме, че мините и ТЕЦ- овете се нуждаят от ресурс.
За мен е необяснимо защо Държавното дружество за рекултивация беше извадено от Териториалните планове. Беше много добър вариант ресурсът, одобрен от ЕС да отиде за стартиране на дейността по възстановяване на терените.
Сега най-вероятно голяма част от този ресурс ще трябва да бъде отделен от държавата, тъй като концесионерът няма нужните средства за тази дейност.

- Има ли опасност да изгубим пари по Териториалните планове и по ПВУ?
- На този етап няма такава опасност за парите по Териториалните планове. Всяко забавяне в  структуриране на съответните програми, по които се отпускат парите, също създават впечатление за неясно бъдеще за целия регион. Тези пари трябва да отидат за създаване на нови индустриални дейности в регион Стара Загора. Все още не виждаме реални искания за подаване на проекти, това тепърва предстои.

По отношение на ПВУ искам да подчертая, че в последните дни на редовните заседания на Народното събрание бяха отложени с предизборна цел вече приети реформи, което е изключително лоша практика. От друга страна останаха още 4 реформи, които не бяха приети в последните седмици на НС. Това спира близо 1,3 млрд. лева, което е второто плащане по ПВУ.
С оглед това, че ПВУ е до 2026 г. времето е изключително кратко. В същото време Румъния и Гърция съумяват в максимална степен да се възползват от средствата за възстановяване и устойчивост. Това, че България не намира политическа воля да приеме реформите, отлагани поне 6-7 години, е проблем на страната ни. Тя губи конкурентоспособност с невъзможността си да използва тези пари и да ги вложи в българската икономика.

- Защо в България се забави реформата в сектор енергетика?
- Реформата се забави заради липсата на стратегия – всяка една стратегия предизвикваше ожесточени политически дебати. Поредицата от избори също кара политическите партии да се заиграват с темата енергетика.
С отлагането на либерализацията на пазара на ел.енергия отново имаме дисбаланс във функционирането на енергийната система в България. Продължаваме с регулираните цени, а голяма част от участниците на пазара, особено малките производители, искат да участват активно в продажбата на ел.енергия.
За мен отлагането е изключително лош подход в този момент, защото крайната дата за пълна либерализация остава януари 2026 г. и периодът за подготовка за този процес е изключително къс.

- Какво трябва да се направи, за да се запази икономическият потенциал на регион Стара Загора?
- За развитие на регионите най-важна е инфраструктурата в самия регион, а на национално ниво надеждността на съдебната система е нещо, което посочват всички инвеститори в челните позиции на своите изисквания.
Наличието на работна ръка и терени за реализиране на инвестициите е от първостепенна важност. И терените, и работната ръка в регион Стара Загора, са концентрирани именно в комплекса „Марица Изток“. За съжаление обаче времето е изключително кратко, за да се реализира плавен преход. В един момент от избори на избори трансформацията може да се окаже доста внезапна за голяма част от заетите в комплекса. Трансформацията трябваше да започне още преди 2019 г. Затруднението идва от неприемането на реализацията на реформите.
Трябва да привличаме инвестиции, да развиваме инфраструктурата и да покажем, че в региона има достатъчно специализирана работна ръка.

От ПП-ДБ категорично не приемаме обвинението, че заради средствата от Европа, закриваме мини и ТЕЦ-ове! Нищо не се закрива, това са средства, които всяка държава усвоява за инфраструктура, жп транспорт, индустриално производство и др. Пропускането на възможности за получаване на европейски средства по политически причини е недопустимо!
Трябва да започнем да развиваме технологично енергийния потенциал на регион Стара Загора. Инвестициите в нови енергийни мощности трябва да се засилят.

- Голяма част от парите по Териториалния план ще отидат в индустриални предприятия. Какви трябва да бъдат, според Вас тези компании?
- Надявам се парите да отидат във високотехнологични компании с високо добавена стойност. Сектор енергетика и машиностроене са точно такива. Надявам се тези фирми да направят реални инвестиции и да ги обвържат със запазване на специализирана работна ръка. Това е постигнато в други държави. Не виждам защо да не се постигне и в регион Стара Загора.

- Какъв ще бъде личният Ви ангажимент към регион Стара Загора, ако отново бъдете избран за депутат от този регион?
- Поемам като свой ангажимент да работя в интерес на плавната трансформация в енергийния комплекс, така че той да се впише дългосрочно в новите технологични реалности. Ангажирам се за по-добра инфраструктура и в малките населени места от областта – пътища, ВиК и комуникации. Именно такива бяха проектите, подадени по общинската програма в бюджета. Надявам се все повече такива проекти да имат готовност за реализация и хората и в по-малките населени места да се радват на европейска инфраструктура. Това би довело до връщането на голяма част от младите семейства в родния им край.

За "ПП -ДБ" се гласува с  №14.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!