Днес се навършват 143 години от боевете за защитата на Стара Загора по време на Руско-турската освободителна война. Заради епидемиологичната обстановка в страната тази година в Община Стара Загора нямаше общоградско поклонение.

В знак на признателност едновременно бяха поднесени венци и цветя на Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора", пред Мавзолей - костница „19 юлий 1877г.", Паметник на Трета опълченска дружина и подп. Калитин", „Паметник на загиналите в Джуранлийския бой от 1877г.", „Паметник на защитниците на Стара Загора - 19 юлий 1877г." и „Паметник на загиналите във войните старозагорци".

Общинският духов оркестър изпълни националния химн на Мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора“, където почит към загиналите отдадоха - зам.-кметът на Община Стара Загора Милена Желева, областният управител Гергана Микова, председателят на Общински съвет Стара Загора Мария Динева, командирът на Втора тунджанска механизирана бригада ген. Стоян Шопов, общински съветници и граждани.

Битката за Стара Загора се води по време на Руско-турската война (1877 – 1878). Тя е бойното кръщение на Българското опълчение.

В началото на юли 1877 г. Предният отряд с генерал-лейтенант Йосиф Гурко провежда настъпление на юг от Стара планина. На 10 юли авангардът на отряда от 9-и кавказки драгунски полк с командир херцог Николай Лайхтенбергски влиза в Стара Загора. На 12 юли е избрано местното управление от привременна управителна комисия с председател Петко Славейков.

Към Стара Загора и Нова Загора се насочва Централната османска армия с командир Сюлейман паша.

В навечерието на битката в града са разположени 4 дружини на Българското опълчение, 14 ескадрона и 12 оръдия. Командир е генерал-майор Николай Столетов. На 17 юли основната част на Старозагорския руски гарнизон формира дясна колона на Предния отряд с командир херцог Николай Лайхтенбергски. В състава са и дружини на Българското опълчение. Генерал-лейтенант Йосиф Гурко напуска града за участие в боя при Нова Загора. В Стара Загора остават 2-ра и 5-а опълченска дружина, две казашки сотни и 4 оръдия. Заемат отбранителна линия от 4 км. Разделена е на десен фланг от 2-ра опълченска дружина с командир подполковник Куртянов, ляв фланг от 5-а опълченска дружина с командир подполковник Константин Нищенко, а в центъра са спешените казашки сотни.

Сюлейман паша отдава голямо значение на овладяването на Стара Загора. Същия ден съсредоточава основните си сили. Към тях би трябвало да се присъединят силите на Новозагорския османски гарнизон с командир Реуф паша, но те са задържани от десния руски отряд. Чирпанският османски гарнизон с командир Ахмед Хулюси паша също закъснява за битката при Стара Загора.

На 18 юли херцог Николай Лайхтенбергски се завръща с част от силите си в Стара Загора. След като узнава за началото на стълкновението с Реуф паша близо до село Джуранли, напуска града в подкрепа на своята колона.
Турската атака е насрочена за 19 юли в 7:00 часа. В нея участват колоните на Шукри паша, Вейсел паша, Ариф паша и Салих паша. Турското превъзходство в жива сила е 4:1. Опитът да се обхванат двата фланга на руските сили е отбит. В разгара на боя пристига подкрепление от 1-ва и 5-а опълченска дружина, Казанския казашки полк, а Астраханският казашки полк е изпратен към село Джуранли.

Левият фланг е поет от полковник Фьодор Де Прерадович, а десният – от полковник Михаил Толстой. Около 10 ч. главният удар срещу левия фланг е отбит. Към 13 ч. Сюлейман паша развръща всичките си сили. Колоната на Вейсел паша извършва обходно движение на десния фланг. По искане на генерал-лейтенант Йосиф Гурко взвод от Казашка батарея и конницата с генерал-майор Николай Столетов са насочени към с. Джуранли.

Отбраната на Стара Загора е поета от полковник Фьодор Де Прерадович. Османският удар поема 3-та опълченска дружина с командир подполковник Павел Калитин. Принудена е да се оттегли и води героичен бой за спасяване на Самарското знаме, при който загиват знаменосците унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк, опълченецът С. Минков и подполковник Павел Калитин. Самарското знаме е изнесено от бойното поле след страховит ръкопашен бой от стихийно формирана знаменна група в състав унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец Никола Корчев, Павел Малкин, Д. Минков, Попов, прапоршчик Стефан Кисов, Радев, Мицов, Донев, Н. Кръстев, осетинеца Николай Караев (Дудар) и др.

Първа опълченска дружина отбива две атаки и бавно отстъпва. В града се водят ожесточени улични боеве. Част от населението се изтегля с армията. Последен напуска града полковник Фьодор Де Прерадович. В него влизат три османски табора и извършват масово клане над българското население. На следващия ден градът изгорен до основи и са изклани към 15 000 души мирно българско население.

След неуспеха при Стара Загора и победата при Нова Загора и село Джуранли, Предният руски отряд предвид многократно превъзхождащите османски сили заема отбранителна позиция на Шипченския проход.

Информация на УикипедиЯ