На 22 април от 18:00 часа в изложбена зала „Лубор Байер“ се открива самостоятелна графична изложба на старозагорецът Райчо Чакъров.
Тя е по повод 75-годишнината му. Името му е добре познато в културните среди на града защото успява да „проведе“ групата на художниците през едни от най-трудните й периоди – 1990 – 1999 г. като неин председател. През целия си творчески път успоредно съвместява ролята на уредник в ХГ - Стара Загора, а по-късно и като учител в ПГОХ „Райна Княгиня“.

Райчо Чакъров проявява най-ранен интерес към рисуването като ученик в I-ва мъжка гимназия в града. Следва обучение в Художествената гимназия в София (днес - НУИИ „Илия Петров“) и по-късно във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в класа на доц. Никола Гелов по „Декоративно-монументална живопис“. Прибира се в родния град и започва работа със свои колеги по някои от емблематичните (в голямата си част унищожени към днешна дата) стенописи в Стара Загора. Въпреки силното начало в полето на декоративно-монументалното, към онзи момент участието в ОХИ – та, като че ли носи най-висок престиж.

И понеже изискванията са за кавалентни формати, Чакъров намира своето русло в графиката и наученото за нея от преподавателите му в старопрестолния град - доц. Иван Маринов и ас. Мотко Бумов. Сама по себе си графиката е тежка физическа работа, която бавно отнема от физиологията на художника. Този извод допринася за избора на Чакъров през 90-те да започне работа с компютър (заедно с Тодор Арсов и Илия Тодоров е един от първите в града). „В света на дигиталното не си зависим от технологията“ споделя авторът, там можеш да пресъздадеш всяка една графична и рисунъчна техника.

Картините в експозицията, водят началото си от емблематична многобройна серия рисунки с химикалка в малък формат. Сътворени в компанията на сутрешното кафе, защото „за художника рисуването е жизнен навик, досущ като дишането, докато пиеш кафе търсиш лист за да нахвърляш нещо“. На пръв поглед дигиталните изображения, които представя в изложбата си, можем да определим като колажи.

Но те не са колажна техника в класическия смисъл, а по-скоро физически колажи между рисунките с химикалка, дигитални и аналогови фотографии, дигитална рисунка, дигитален колаж и софтуерна доработка. В този смисъл той колажира априорните си идеи за света, достигнати благодарение на житието. Срещат се образите на популярни личности – актьори, изпълнители, художници. Всеки един от тях по собствен начин е докоснал Райчо Чакъров и той я въплъщава в изображението. Леонардо да Винчи се превръща в символ Ренесанса и сложността на избора (художник или изобретател), Анджелина Джоли, Нефертити и Венера Милоска са символите на красотата в диаметрални епохи, а музикалните и сценичните изпълнители издават страстта на автора към музиката и киното.