За бъдещите цени на парното и състоянието на българската енергетика разговаряме с Кремен Георгиев, енергетик с над 25 годишен опит, председател на Асоциацията на топлофикационните дружества в България.

- Инж. Георгиев , наближава 31 март, когато е крайният срок, в който топлофикационните дружества подават исканията си за цените на топлоенергията през новия сезон? Какви се очакванията?

- Настина благодаря за този въпрос, защото тази процедура по ценообразуване се провежда от години, но почти винаги се стига до известно напрежение сред хората , без да има нужда от него.

- Защо се стига до тези притеснения?

Защото някои от дружествата заявяват чисто формално големи повишения на цената на топлоенергията, които обаче КЕВР винаги не приема или „орязва”. Като „орязва” е меко казано. У нас цените на парното и топлата вода се решават и определят от КЕВР , а не от топлофикациите. Казано най-разбираемо, някои дружества искат много, но получават малко. Всяка година го повтарям това и няма са се уморя да го правя, защото тези формални заявления почти винаги се използват за създаване на социално напрежение. Почват се едни заглавия- „увеличение на топлото със 100%”, „ парното скача три пъти” и т.н. Няма такова нещо. Според мен повишение на цените практически няма да има, а не изключвам те дори да паднат в някои градове, което ще е истинско „чудо” особено на фона на огромната инфлация последните години.

- Звучи твърде оптимистично?

В момента такива са прогнозите за цените на природния газ и въглеродните емисии. Те са сравнително по-ниски в сравнение с предишни периоди. Надявам се тази тенденция да се запази. И все пак да не забравяме голямата инфлацията и това, че светът е в жестока геополитическа криза, а съвсем близо до нас се води война. Тук бих искал да отлича ролята на КЕВР, която особено под ръководството на експерт като г-н Иван Иванов, винаги взима социално отговорни и балансирани решения , които позволяват на топлофикационните дружествата да продължат да функционират, а на клиентите им да не плащат висока цена.

- Казвате позволяват на топлофикациите да „продължат да функционират”. Това звучи като работа на ръба на оцеляването. Такава ли е ситуацията?

- Всъщност определението, което Вие давате „оцеляване на топлофикациите” е по - правилно. Аз просто се изразявам по-политкоректно. У нас голямата част от тези предприятия отдавна работят на „ръба на оцеляването”. Те настина функционират без да реализират почти никаква печалба, а като изключим софийската топлофикация това са частни дружества. Всъщност през големи периоди от време, тези предприятия често работят и на загуба и имат и големи недовзети приходи. Наясно съм , че по-голямата част обществото няма да оцени по достойнство това, че тези фирми и техните колективи, продължават да доставят топлинни услуги при много тежки икономически условия, но самият аз като енергетик с над 25 годишен опит знам колко е трудно и отговорно е това.

- Имате ли конкретни притеснения, че тази година може да се създаде повече социално и политическо напрежение около състоянието на българската енергетика?

- Почти съм убеден, че това ще се случи. За жалост отиваме на шести път на предсрочни избори за три години. А когато има избори , някои от политиците минават всякакви граници, за да трупат дивиденти. Иначе българската енергетика , особено въглищната, е пред практически колапс.

Взеха се решения в Народното събрание, подписваха се споразумения с енергетиците и миньорите, щяха да се водят някакви преговори с Европейската комисия, за които обществото щеше са бъде информирано.

Не виждам нищо от това да се е случило. Всъщност ние енергетиците, въобще не знаем какво се е случило или случва. Само едно нещо е видимо, една от големите въглищни централи в Маришкия басейн спря работа и съкрати 30% от служителите си. Ако държавата не се вземе в ръце и не помага по някакъв начин за трансформацията на този сектор от енергетиката, той няма да се трансформира, а ще се ликвидира.